ГЕННО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ

ГМ храни се получават от или съдържат ГМО. Защитниците на ГМО казват, че храните, получени от ГМО не винаги са генетично модифицирани. Например, полученото олио от ГМ соя не се различава от произведеното от традиционната соя, защото съдържа само мастни киселини и никакви други съставки на ГМ растение. Професор Ричард Лейси, микробиолог, лекар и известна фигура в науката за храненето се изказва срещу ГМХ поради : „ ...буквално неограничените рискове за здравето, които крият. Всъщност, почти невъзможно е да се измисли опитна постановка, чрез която да се оценят ефектите за здравето от попадналите в хранителната верига ГМ храни, нито пък има каквато и да е обоснована причина от хранителен или обществен характер за тяхното въвеждане”. Противиположно мнение изказва Джанет Бейнбридж, председател на Консултанския комитет по нови храни и производствени процеси. Запитан трябва ли на човечеството да се даде избор да решава дали да яде ГМ храни, той отговаря: „Не, защото повечето хора дори не знаят какво е това ген...понякога вие просто трябва да кажете на хората кое е най-доброто за тях”.

Проблемите за здравето на хората от консумацията на ГМ храни са основно три. Първият от тях са алергичните реакции на организма. ГМО синтезирт нови, непознати за организма белтъци, заради което ГМ сортове растения са по-устойчиви на външни въздействия. Тези белтъци на практика се явяват токсични за вредителите по тях. Но освен тези белтъци в ГМ растения се синтезират и други белтъци, които не са директно токсични, но попаднали в храносмилателния тракт на човек те карат имунната система да се задейства, защото тя ги регистрира като чужди и опасни. Поради тази причина фирмата „Монсанто” беше принудена да изплати милиони долари обезщетения на хора, консумирали нейни продукти. Тъй като имунните реакции в подобни случаи се развиват много бързо, не може да има съмнение, че са в резултат на изядения преди час царевичен чипс или продукт от ГМ соя

Другият проблем е чуждият генетичен материал. Защитниците на ГМО твърдят, че ДНК от ГМО не може да ппостъпи в клетките на консуматора им, защото се разгражда от храносмилателните ензими. Италиански учени откриха, че не по-малко от 5% от внесената с храната ДНК оцелява. Същата тази ДНК е била изолирана от клетките на червата, кръвта, далака и черния дроб на изследвани лабораторни плъхове, които са хранени с ГМ царевица. Доказано е, че в резултат от взаимодействие между ДНК на консуматора и чуждата ДНК се образува смесена ДНК молекула, която става част от генома и се предава по наследство на плода. Новородените плъхове развили тежки алергични реакции и болести на храносмилателния тракт, което довело до висока смъртност.  Д-р Майкъл Антонио, английски специалист по молекулярна патология, заявява: „ Създаването на ГМО включва случайно въвеждане на изкуствени комбинации от генетичен материал от несвързани организми в ДНК на гостоприемника. Това води до нарушаване на генетичната матрица с непредвидими последствия. Неочакваното произвеждане на токсични вещества в генно изменените бактерии, дрожди, растения и животни, като проблем остава неразпознат, докато не се появят здравни проблеми и опасности...Освен това...може да минат години преди да излезе на яве пълната токсичност.”

Третият проблем е методът, по който се постига модификацията на организмите. Технологията на генно модифициране е следната - чуждите гени се внасят в клетките на приемника чрез вируси, защото те имат природното свойство да вграждат своята генетична информация в тази на клетката приемник. Виръст, който носи желания ген, влиза в клетката и се вгражда в нейната собствена ДНК, но на място което той избира. Така е невъзможно да се предвиди къде точно ще се намеси вирусът в цялостния клетъчен геном. Но мястото на вграждане е особено важно, защото активността на гените зависи от точното им положение спрямо всеки останал ген. Всяка промяна в това положение води до промяна на активността на множество гени. Това може да засегне не само определени тъкани, а и целия организъм. Самият вирус не се размножава, а просто променя взаимното местоположение на клетъчните гени, която промяна води до злокачествена промяна на клетката. Проблемът за изследване на този процес при хората е в това, че между момента на проникване на вируса в клетката и измененията на клетка може да минат години, както е с вируса на СПИН. Причината за това е, че организмът разполага с механизми за защита, но когато поразените от вируса клетки са много, защитните сили отслабват и трансформацията на тъканите може да се развива безпрепятсвено. Именно поради времевия период не може да се направи връзка между различни заболявания и ГМ храна, особено ако не сме знаели, че се храним с такива продукти. За да се предвиди какви ще са последствията за човешкия организъм от консумацията на ГМ храна, трябва да се направи анализ на голяма популация от хора, за  дълиг период от време, например 10 години, в рамките на дадена територия и при събиране на детайлна информация. Това сега вече е невъзможно, защото ГМО са разпространени в различна степен по цялата планета. Поради това производителите на ГМ хани казват, че няма регистрирани трайни вреди от консумацията им. Но тези вреди  няма как да бъдат доказани вече.  

ГЕННОТО ИНЖЕНЕРСТВО

Животът на нашата планета, такъв какъвто е днес, е резултат на повече от три милиарда години биологична еволюция. Молекулярната биология през последните десетилетия се развива с невероятни темпове. Човекът успя наред с геномите на много микроорганизми да „прочете” и своята ДНК. През 1953г. Джеймс Уотсън, Френсис Крик и Морис Уилкинс представят двойно спиралния модел на ДНК, позната като молекулата на живота. От тогава генното инженерство попълва и увеличава знанията на човека за това, какво е било записано през няколкото милиарда години еволюция в гените на организмите. Но знанията на учените по въпроса са нищожни, в сравнение с това, което още не знаят. Все още малко се знае за гените и за това, какво могат да подтиснат или отключат, в зависимост от това къде се намират. А какво знаят хората, коите не се занимават с генно инженерство, които са далеч от тези проблеми? Какво да кажем за тези, които виждат в генетиката средство за правене на пари, на много пари? Науката може и трябва да бъде в полза на хората. Но може да бъде и най-големият враг на човечеството. Да, учените разчетоха ДНК, но това не значи че могат да контролират процесите, нито че са наясно с механизмите на ДНК и цялата сложна биохимия на организмите. Професор Пьотър Гадаев от Руската академия на науките смята, че генетиците грешат, смятайки че всеки елемент на ДНК играе само една роля и може да бъде преместван свободно, без негативни последици: „Разместването на един ген води до цяла верига от реакции. Ако фрагмент на ДНК прескочи от едно място на друго, то той променя своя генетичен смисъл. Това може да предизвиква разбалансиране на цялата биосфера на Земята с катастрофални последици, по-страшни и от термоядрена война”. Според Атанас Гълъбов, автор на книгата „Световната конспирация срещу здравето” ГМО са един аспект от войната срещу човешкото здраве и свобода на избора, който крие много неизвестни и потенциални опасности – „ ГМО са неестествени, могат да предизвикат редица заболявания и генни мутации в поколенията”. Д-р Арпан Пущай, директор на Института по биотехнологии в Абърдийн, Ирландия, прави изследвания и установява, че животни, хранени с ГМ картофи, показват тотален срив в имунната си система, мутации и промени във всичките вътрешни органи.

Технологиите на генното инженерство са наричани още нови биотехнологии. Терминът „биотехнология” се отнася за наука, ползваща живи организми, например използването на хлебни дрожди, за да се направи хляб. Този термин също се използва за да се опише селекцията на растения и живитни за получаването на желан резултат. Разликата е, че по никакъв начин човек не се намесва директно в гените на организма. Чрез генното инженерство това вече се прави. Д-р Ървин Чаргов, известен биохимик, често наричан „ баща на молекулярната биология” пише в автобиографията си: „Струва ми се че науката прекрачи граница, която трябваше да остане непреминавана...Не може да унищожите една новосъздадена форма на живот...Тя ще ви надживее – и вас, и децата ви, и внуците ви. Една необратима атака върху биосферата е нещо, което предишните поколения не можеха да си представят, и за което много бих искал да не нося вина.”

 Много от организациите, които са се съсредоточили върху генното инженерство и биотехнологиите са едни от най-големите химически корпорации -  „Монсанто” е четвъртата най-голяма американска корпорация през 1996г. През 90-те години агробизнеса и фармацевтичната индустрия се сливат. Това явление е наречевно консолодация на индустрията и създава т.нар. индустрия за „Живата наука”. Създават се гиганти, транс национални компании, които доминират търговските продажби на пестициди, семена, храни и животински продукти на световно равнище. Индустрията изисква подобрения, за да се увеличи ефективността и продуктивността. Така генното инженерство в земеделието например се фокусира върху придаването на нови качества на растенията с търговска цел, като хербицидо-устойчивост, промяна на хранителната стойност, устойчивост спрямо насекоми и други. Наред с това се заражда и съпротива срещу генното модифициране от страна на екологични, фермерски, потребителски и религиозни групи. Основната причина е загрижеността за човешкото здраве и страховете, че тези компании стават все по-малко зависими от страните си и придобиват контрол върху ключови световни храни.  Г-н П. Ейнджъл, директор корпоративни комуникации на „Монсанто” казва: „Монсанто не трябва да удостоверява безопастността на ГМО. Нашият интерес е да продаваме”. И те продават. ГМ семена, които са така обработени, че растенията, развили се от тях, не могат да дават семена за презасяване. А фермерите са задължени на следващата година да купуват семена от същата компания. Освен това фермерите се задължават да ползват и пестицидите на съответната фирма. Фирмата „Монсанто” произвежда пшеница, устойчива на хербицида „Раундъп”, който се произвежда от ...”Монсанто”. И докато в миналото никой не си е и помислял да патентова растителен, животински или човешки геном, то днес тези компании патентоват всяко свое откритие, като по този начин предпазват финансовите си инвестиции. Така тези транснационални компании могат да се окажат в позиция да диктуват условията в които ще живеят бъдещите поколения. Много специалисти отчитат това като голяма заплаха за бъдещото осигуряване на храна и за биоразнообразието.

Най-големите имена в „ генетичния” бизнес:

Monsanto – американска компания с бизнес във всички „науки за живота”, включително продажба на земеделски продукти (основно хербициди, инсектициди и трансгенни култури), лекарства и хранителни съставки ( една от известните е Nutrasweet). Създадена преди близо 100 години, сега има над 30 000служители по целия свят и десетина дъщерни дружества. От няколко години има постоянен ръст на приходите в световен мащаб.

Pioneer HI – Bred Iternational – американска компания, специализирана най-вече в бизнеса с трансгенни и хибридни култури. Продава семена в близо 100 страни. Има значителен брой дъщерни фирми и компании. Наскоро се сля с конкурентната в производството на семена DuPont.

Novartis –швейцарска компания с бизнес във всияки „науки за живота”. Дъщерната и компания Novartis Seeds е базирана в Холандия, организира експерименти с цветя и зеленчуци. Около 20 % от продажбите на Novartis по света са ГМ растения.

Aventis – международна компания, която се занимава с проучване, производство и продажба на органични и неорганични химикали, по-специално влакна, полимери, лекаства и земеделски продукти. Компанията е смесено дружество между британската Rhone Polenc  и  AgrEvo.

AstraZeneca – създадена през 1999 г. Чрез сливане на Asttra AB и Zeneca Group PLC занимава се основно с фармацевтика.

Няколко интересни факта:

 В началото на 90-те години се провежда изследване, в което мишки са хранени с ГМ домати. В действителност мишките отказват да ядат доматите и се налага да ги хранят на сила. 7 от 40 мишки загиват в рамките на 2 седмици, защото развиват стомашни лезии. Учени от Американската администрация за храни и лекарства разглеждат резултатите от изследването и стигат до извода, че то не доказва че ГМ продукти са напълно безопасни.

Американската агенция за храни и лекарства получава хиляди оплаквания за алергични реакции. Започва разследване, когато 44 човека заболяват след консумация на царевични продукти на „Крафт”.През 2002г „Авентис” е заставена да изкупи обратно цялата си продукция от ГМ зърно, което се използва за производство на „Корнфлейкс”.

През 2003 във Филипините около 100 човека, живеещи в близост до полета с ГМ царевица, развиват кожни, респираторни и чревни реакции и други симптоми по време на цъфтежа на царевицата. Същото се повтаря и през 2004 в други села, отглеждащи тази култура.

Само през 1999г. алергиите във Великобритания са скочили от 10 на 15% след вноса на ГМ соя.

 Подслдителят аспартам е  генно модифицирана аминокиселина, за която се използва генно модифицирана бактерия E.coli. Доказано е че този подсладител причинява мозъчни тумори, загуба на паметта, слепота, промяна на сърдечния ритъм, анемия, тремор, затруднения в дишането, проблеми при бременност. Идентифицирани са невродегеративни болести и рак. Аспартамът е широко разпространен в България в много безалкохолни напитки, захарни изделия и продукти за диабетици. Популярното му име е НутраСуит и се отбелязва като Е951.

Пет компании обхващат индустрията за ГМ семена. „Монсанто” е най-голяма с 88% (2005г.) от площите с ГМ култури. Другите са „ДюПонт”, „Синджента”, „Байер”, „КропСайънс”. Заедно петте компании притежават над 35% от световния пазар на семена и 59% на пестициди.

Шест страни отглеждат почти всички комерсиални ГМ растения в света: САЩ-54%, Аржентина – 18%, Бразилия – 11%, Канада – 6%, Индия – 4%, Китай – 3%. В Източна Европа на първо място е Румъния, където се отглежда ГМ царевица.

През 2000 година „Грийнпийс” публикува списък с компаниите, в чиито продукти са открити ГМО. Ето някои от тях: напитки на Coca-Cola и Pepsi, шоколадови изделия на компаниите Hereshley’s, Mars, Cadbury, Nestle, ориз Uncle Bens, сухи подправки Kollogg’s , супи Campbell, сосове Knorr, чай Lipton, бисквити Parmalat, детски храни на компаниите Nestle и  Similac.