Метод, основан на фасетния анализ на текста

Текстът на първичния документ се представя едновременно
като изображение на определен обект от реалната действител-
ност (описателен елемент) и като зафиксиран резултат от взаи-
модействието на автора на документа с различни материални
обекти (обяснителен елемент) (Жолкова, 1975).

Описанието на реалния обект (предметен план) и гледната
точка на автора (модално-оценъчен план) в текста също са вза-
имосвързани чрез авторското тълкуване на реалния обект (фак-
тологически обяснения). Модално-оценъчниятплан фактически
се простира много по-широко от контакта на автора с материал-
ните обекти; авторът може да дава оценка или на собствени идеи,
или на идеи и научни концепции на колеги. Това е контакт на
автора с научния колектив - личен и социален. Информацията
от подобен род носи неявен, замаскиран характер. В процеса на

 

42

43

рефериране текстът се подхвърля на многократно преработване
и придобива различни окраски. Напълно вероятно е да се загу-
би информация, идваща от реалния обект. Възможни са изкри-
вявания на информацията, предизвикани от грешни или неточ-
ни експерименти, от неверни трактовки.

Анализът на текста изисква прилагане на метод, разкриващ
вътрешноструктурнитс компоненти на съдържанието, които най-
адекватно изразяват различните страни на реалния обект в тях-
ната взаимовръзка и взаимозависимост. Такъв оптимален ме-
тод е фасетният анализ. Прилагането на фасстния анализ към
изследване на съдържанието на текста е свързано преди всичко
с анализа на съдържанието на определена научна област (тема,
проблем) и с пределно раздробяване на текста на мрежа от фа-
сети, съответстващи на броя на категориите, които разкриват
спецификата на научната област в нейните различни аспекти.
Мрежата от фасети обхваща най-вече предметния план на съ-
държанието на документа. Текстът се разделя на редица съобще-
ния, обхващащи всичките или някакво множество от фасети.

При записа на няколко елементарни логически съобщения се
наблюдават ключови думи, които различават едно съобщение
от друго, и ключови думи, повтарящи се във всички съобще-
ния. Повтарянето на ключовите думи в различните съобщения
зависи не от честотата на тяхната употреба в конкретния текст,
а от връзките и отношенията на материалните обекти в реална-
та действителност. Това повтаряне е свързано и с обстоятелст-
вото, че всяко съобщение носи вътре в конкретния текст завър-
шен характер и той може да се разглежда самостоятелно като
микротекст.

Всяко елементарно логическо съобщение, построено по фа-
естната формула, носи изчерпателна информация (в рамките на
конкретния първичен документ) за единичен факт. Изчерпател-
ният характер на елементарното логическо съобщение отговаря
на характера на запитванията на потребителите по отделни тесни
въпроси по дадена научна тема или проблем. Елементарното

44

10ГИЧССКО съобщение се характеризира с дължина (напълване
_на фасетната формула), която свидетелства за пълнотата на от-
ражение в първичния текст на всички страни на реалния обект.

Разположението на елементарните логически съобщения в
текста може да бъде плътно прилепнало (когато всички ключо-
ви думи, влизащи в съобщението, се намират в едната част на
текста) или разделено (когато тези ключови думи са разхвърля-
ни по целия текст). Свитите по фасетння начин елементарни
логически съобщения образуват вътрешната структура на тек-
ста - неговия предметен план.

При анализ на текста на първичния документ референтът се
изправя пред необходимостта:

> да даде оценка на елементите на съдържанието по тяхната
значимост и да характеризира обема на тези елементи;

У да отдели предметния план на съдържанието от модално-
оценъчния;

> да свие елементите на съдържанието на предметния план
по предварително разработена мрежа фасети.

Фасетният анализ на текста и неговата оценка са две страни
на процеса на рефериране, взаимнообогатяващи се: мрежата от
фасети може да служи за нормализиране на самия процес на
оценката, играейки ролята на план за избор на елементите на
съдържанието, а елементарните логически съобщения могат да
се използват като потенциални измерители за сравняване съ-
държанието на първичния и на вторичния документ.

2.3.3 Метод на формализирано рефериране с използ-
ване на словесни клишета (маркери)

Под формализирано рефериране се разбира извлечение от тек-
ста на първичния документ върху основата на по-рано форму-
лирани правила, на изречения, характеризиращи основното съ-
държание на този текст. Наборът от тези изречения образува
т. нар. рефератен екстракт. В структурата на такъв документ не

45

■"..* " ............. ,-> ■■■■ ■.

е трудно да се отделят определени страни на съдържанието, ко-
ито го характеризират, като например известен вариант на ре-
шение на проблема; оценка на известен вариант; постановка на
проблема; целева ориентация; предлаган вариант на решение;
особености на предлагания вариант на решение; резултати, пре-
поръки, изводи (Формализованное, 1981).

Съвкупността от информативните и метаинформативните
фрази с помощта на словесни клишета образува вторичния до-
кумент. Информативните фрази съставляват съдържателната
част на текста. В тях се изразяват фактическите сведения или
концептуалното осмисляне. Метаинформативните фрази харак-
теризират самия документ. Приема се, че съвкупността от мета-
информативните фрази образува анотацията, а от информатив-
ните фрази - реферата. Списъкът на думите клишета може да
се състои от следните три подсистеми:

1. Маркери -думи и словосъчетания, еднократно изразяващи
една или друга страна на първичния документ. Например: цел,
предлаган, основан... Маркерът може да се състои от 2 части -
ядрена дума (дума от ядрото) и лексическо съпровождане (л. а).
Пример: ядрена дума "Актуалност" - лексического съпровож-
дане "правят, имат, определят, явяват се".

2. Индикатори - не са привързани строго към определена стра-
на от съдържанието на първичния документ. Те посочват изра-
зи, на които авторът придава особено значение {следва да се
подчертае, необходимо отношение).

3. Конектори - служат за отделяне на изрази, свързани по ня-
какъв начин с маркираните. Първият тип конектори са показа-
телни и лични местоимения: този, тази, такива, той, то -
думи заместители. Вторият тип конектори са думи или изрази,
говорещи за това, че изреченията, в които влизат, уточняват кон-
кретното съдържание на маркираното изречение {при това,
например, в частност).

2.3.4 Информационно-класификационен метод на ре-
фериране

В контекста на проблемите на информатизацията в началото
на 90-те години бе предприет опит да се разработи принципно
нова методика на реферирането, която да внесе определен при-
нос в решаването на задачите за подобряване на информацион-
ното обслужване на потребителите с помощта на реферативни-
те издания. В основата на оценката за ефективността на мето-
диката бе заложен критерий за точност на информирането, т.
е., прочитайки реферативното издание, специалистът трябва ед-
нозначно да си представи какви първични Документи следва да
прочете, а какви не представляват интерес за него; в същото
време в резултат на прочетените реферативни издания той тряб-
ва да получи определена фактографска информация, която може
да използва в практическата си работа.

Сведенията, съдържащи се в реферираните документи, могат
да се класифицират по степен на значимост, ценност и полез-
ност за потребителите и тяхното използване в реферата. Този
подход за оценка на съдържанието на първичния документ и
съставяне на реферат се нарича информационно-класификаци-
онен метод на рефериране, който се основава върху съдържате-
лен и логически анализ на текста на първичния документ и поз-
волява да се оцени приоритетността на елементите. Този метод
се прилага нашироко в центровете за аналитична информация,
например във ВИНИТИ.

Информационно-класификационният метод може да се смята
за универсален. Той се използва за рефериране на документите
независимо от техния вид (статия, монография, тезиси на док-
лади и др.) и тематика (естествени, технически, точни, хумани-
тарни науки и др.). В съответствие с този метод анализът на
първичния документ предполага сведенията от текста да се раз-
членят на четири класа, върху чиято основа впоследствие да се
състави реферат.

47

46

Клас А. Актуални (нови) в теоретическо и практическо отно-
шение сведения, характеризиращи съвременното, състояние и |
тенденции в развитието на науката, техниката и бизнеса (закони,
теории, хипотези, конструкторски характеристики на прибори,
машини, механизми, описания на изобретения, експериментални
данни, принципно нови, още неизвестни, природни и обществени
явления и др.). Тези сведения следва напълно да отговарят на те-
матиката на конкретното реферативно издание, т. с. на информа-
ционните потребности на специалистите.

Клас В, Важни както за теорията, така и за практиката сведе-
ния, отразяващи перспективни направления в развитието на
научната, техническата и производствената сфера на човешка-
та дейност (теоретически и хипотетични разсъждения, конст-
рукции на машини и механизми, качествено нови явления и др.),
но отговарящи не напълно, а частично на тематиката на конк-
ретно реферативно издание.

Клас С Сведения, които не могат да бъдат отнесени към раз-
ряда принципно нови, но са органически допълващи характе-
ристиките на машини и механизми, потвърждаващи експери-
ментални данни и др., т. е. тясно са свързани със сведенията от
клас А и клас В.

Клас D. Сведения, които без промяна на съдържанието могат
да бъдат изпуснати и да не бъдат използвани в реферата (исто-
рически справки, елементи на популяризация, сведения от рек-
ламен характер и т.н.).

Сведенията от клас А трябва да съставят фактографската осно-
ва на реферата, да осигуряват изпълнението на информативна-
та, комуникативната, търсещата и другите функции, да служат
като източник на информация за научни факти.

Определящи за реферата са сведенията от клас А, но "съсед-
ството"' на сведенията от клас В увеличава общата информира-
ност на реферата и разширява неговия читателски адрес. Това
"съседство" е много често следствие от междудисциплинния
характер на науката, поради което много изследвания се правят

48

на границата на няколко науки.

Що се отнася до сведенията от клас С, ако подходим строго от
гпедна точка на новостта на информацията, тези сведения след-
ва да се включват в реферата. Такъв подход обаче изглежда доста
опростен, доколкото обеднява информативността на реферата.
Ако се ориентираме изключително към новостта на информа-
цията, то ще лишим потребителите от възможността от една
страна да оценят мащабността на проведеното изследване, а от
друга - по-детайлно да се запознаят със същността на пробле-
ма, методиката, ефективността на резултатите. Тук заслужават
внимание два момента. Броят на сведенията от клас С задължи-
телно трябва да е по-малък от броя на сведенията от клас А.
Броят на сведенията от клас С трябва да е по-малък от броя на
сведенията от клас В:

А>Са,                                     (6)

В>СЬ.                                      (7)

По такъв начин информационната наситеност на реферата (S)
може да се представи по следния начин:

S=(A+Ca)+(B+Cb).                 (8)

Дадената методика способства не само за формализиране на
процеса за свиване на информацията, но и в известна степен
обективизира този процес. Във всички случаи обаче, в рефера-
та сведенията от клас В трябва да са по-малко от сведенията от
клас А:

А>В.                                        (9)

Включването на сведения от клас D в реферата не е задължи-
телно. Но в процеса на рефериране следва да се следи внима-
телно към клас D погрешно да не се отнесат сведения от други-
те класове. В противен случай може да се получи изкривяване
на общия смисъл, което ще окаже отрицателно въздействие на
информационното обслужване. Информационната наситеност
на реферата при използването на сведения от клас D изглежда
по следния начин:

Smax= (A+Ca)+(B+Cb)+D.    (10)

49

По този начин формула (10) може да се разглежда като изр|
на максимума информация, включена в реферата.

Минимумът информация в реферата в такъв случай ще щ
следния вид:

Smin=A.                                  (11)

Пример за рефериране по предложената методика е следния!
реферат:

УДК002.53:681.3.016
6.59.196. Разработка и реализация на библиотеки VRML за*!
обсктно-релационна система от бази данни на основата на стан-Ц
дарт VRML 2/0/ Entwurf und Implcmcnticrung eincr VRML Bibliotek|
fucr cin objcktrelationales Datcnbank-systcm auf dcr Basis des VRML1
2/0 Standards/ Risse Thomas, Hcmmjc Matthias// GMD-Stud. - 2003 J
-№324. - С 1-143.-Нем.

Сега информация в WWW cc представя преди всичко в дву-
мерна форма, което силно ограничава възможността за нейната
визуализация. Например заетостта на площта на изложбена зала '
се предава чрез списък от арендатори на площта или двумерен I
план на заетите участъци и потенциалният клиент не може да
си представи конкретното обкръжение на бъдещия си стенд,
както това би било възможно при тримерно представяне. За
описване на виртуалния свят (напр. Тримерна картина на из-
ложбена зала) за WWW е разработен езикът VRLM (Virtual ^;
Reality Modeling Language - език за моделиране на виртуална
реалност), позволяващ на всеки потребител на Интернет да фор-
мира на своя компютър виртуалния свят независимо от проце-
сора и операционната система. Описват се концепция, осигуря-
ваща автоматична генерация на тримерни виртуални светове
върху основата на наличните БД, и нейната реализация с по-
мощта на обектно-релационна система от БД. Съхраняват се
всички преимущества на релационните БД (напр, висока ско-
рост на обработка) плюс стандартна възможност да произвеж-
да разширения посредством обектно-ориентирани понятия. От-
делни глави са посветени на обектно-релационните БД, на об-

50

зор на.езика VRML версия 2.0, на библиотеката от клас VRML
за обектно-релационните БД (по примера на "послоен" модел
_се описва динамичната генерация на виртуалните светове от
БД), ^на реализация на езика C++ с интерфейс SQL, на практи-
ческото прилагане на библиотеки от клас VRML.    ЕК.
Съдържанието на този реферат може да се изрази по следния

начин:

Q=(A+Ca)+(B+Cb).            (12)

Методът на рефериране върху основата на класифициране на
информацията по значимост предполага подход към текста на
първичния документ като към система, състояща се от комп-
лекс основни и спомагателни елементи. При това са отчетени и
такива фактори, като възможност за липса в първичния доку-
мент на сведения от класове В, С, D; субективност на подхода
на автора или референта към първичния документ; априорност
на оценката на сведенията и т.н. С помощта на формула (12)
може да се контролира пропорционалността на включените в
реферата сведения в сравнения със сведенията от първичния
док^ент, оправдаността на използване на различните инфор-
мации. Например нека съставеният реферат има следния вид:
S=(A+Ca)+D,                                                 (13)

Референтът или редакторът, правейки неговата оценка, стига
до извода, че в първичния документ значително място е отделе-
но на информация от клас В, т. е. първичният документ има
комплексна, интегративна насоченост, което може да се изрази

по следния начин:

P=(A+Ca)+(B+Cb)+D,        (14)

където Р - първичен документ.
В дадения случай има несъответствие между (13) и (14), а

именно

S<P                                   (15)

Налице е семантическо разминаване между текста на рефе-
рата (S) и текста на първичния документ (Р). Очевидно по коли-
чество информация рефератът и първичният документ не могат

51

да бъдат семантически еквивалентни, но за да може рефератът
с максимална пълнота да отразява съдържанието на първичния
документ е необходимо в него да се включи достатъчно коли-
чество сведения. По такъв начин референтът трябва в резултат
на информационна компресия да получи резултат, който може
да представи със следното изражение:

S_m=(A+Ca)+B+D_r                       (16)

където S_1B - реферат, семантически еквивалентен на първичния
документ.

Окончателният резултат от аналитико-синтетическото свива-
не на информацията на първоизточника може да се представи
във вида:

S =P,                                 (J7)

което отразява семантическата еквивалентност на реферата и
първичния текст.

По тази начин информационно-класификационннят метод за
рефериране предполага нагледна оценка на референта за резул-
татите от неговия труд; при това в известна степен се изключва
субективизмът. Върху основата на класификация на сведенията
по значимост водещо място в реферата се дава на тази инфор-
мация, която е получена непосредствено в процеса на проведе-
ното изследване, която е логически резултат от изпълнената ра-
бота. На един от началните етапи при свиване на информация-
та, а именно в процеса на реферативно-аналитическо четене, се
осъществява структуриране на първичния документ; отделени-
те елементи с целесъобразно да се изразят по съответна форму-
ла, след което, както се вижда, необходимите на потребителя
сведения намират отражение в реферата. Например ако бъде-
щият реферат се изразява по формулата

S =A+(B+Cb)+D,              (18)

следва да се разширяват сведенията от клас С, а именно Са.
доколкото в дадения случай по-нагледно е представена инфор-
мацията, намираща се в периферията на проблематиката на кон-
кретното реферативно издание. Тази методика не е ориентира-

52

на към определен тип реферати. В частност използването на
дадения метод на рефериране позволява да се получи индика-
тивен реферат, например:

УДК 025.5

6.59.164. В търсене на Универсален библиографски отчет:
изучаване съвпаденията на практиките между Библиотеката на
Конгреса на САЩ и други библиотеки, влизащи в Асоциацията
на библиографските служби от Великобритания, Австралия,
Канада и САЩ. 4.2. In search of UBC: A study in the convergence
of practice between in Library of Congress and the other ABACUS
libraries, Part. 2/ Jones Edgar A.// Cat. and Classif. Quart. - 2003. -
24. - № 3-4. - С 59-124. - Англ.

Дават се резултати от сравнителен анализ на избора и форма-
та на основното БО при каталогизиране на монографии в Биб-
лиотеката на Конгреса, Британската библиотека и национални-
те библиотеки на Канада и Австралия. Особено внимание се
обръща на това до каква степен практиката на Библиотеката на
Конгреса съвпада с практиката на другите библиотеки, а в слу-
чай на несъвпадение се разкриват причините за това. Втората
част на работата включва анализ на факторите, влияещи върху
формата на рубриките за основно описание (лични имена и
корпоративни названия), избор и форма на заглавия, под които
произведенията са най-известни, и реални заглавия, различни
елементи от описателната каталогизация, а също така заключи-
телни изводи и рекомендации. Ил.8. Табл. 52. По резюме

Даденият реферат има следния математически израз:
S,_k= (А+Са)+В.                         (19)

Универсалността на дадената методика е в това, че по форму-
ла (19) е напълно възможно да се състави и индикативен рефе-
рат. Информационно-класификационният метод за рефериране
може да бъде използван при подготовката на реферативни изда-
ния, например реферативни списания, където се публикуват
информативни и индикативни реферати; експресинформация,
чиито основни елементи са разширеният реферат, и др.

53

... .

2.4 Езикови особености, характерни за реферата

Рефератът като съкратено изложение на съдържанието на но-
вия документ задоволява комуникативно-познавателните пот-
ребности на специалистите от определена област на науката!
техниката, изкуството, културата, образованието. Комуникатив-
ното му предназначение е да предостави на съответните специ-
алисти в малък обем и съкратен вид точна информация за въпро-
сите, които се разглеждат в даден документ, и за получените
резултати и изводи. Познавателното му предназначение се
обуславя от неговото съ^ьржанис - фактите, идеите, закономер-
ностите, законите, откритията. Затова езикът и стилът на рефе-
рата трябва да са лаконични, точни и ясни; в изложението да се
избягват граматическите обороти, да се спазват граматическите
правила. Простотата и точността на изложението облекчава чи-
тателите да възприемат информацията, наситена с факти. Ин-
терес представляват формулираните изисквания към реферата
в Biological Abstracts: "Рефератът трябва да бъде информацион-
но некритично резюме на същественото съдържание и изводите
на статията, а не просто нейното описание. Той трябва да бъде
разбираем, без да се налага обръщане към първичния документ,
но не да бъде негова замяна. Рефератът трябва да е кратък. Жела-
телно е да е не повече от 3 % от оригината.Да е написан с пълни
изречения, а не е телеграфни фрази" (Larson, 1976).

2.5 Съдържателни и композиционни особености на ре-
ферата

Основните характеристики на реферата са краткост, точност,
пълнота, завършеност, фиксирана структура на изложението,
релевантна акцентираност, стабилност на изразните средства.
Тези характеристики могат накратко да се представят по след-
ния начин:

54

Краткостта се възприема като липсата на думи или изрази,
неносещи смислова натовареност.

Точността се определя от строгия подбор на лексическите
средства, представляващи предметното съдържание и зависе-
щи от.потенциалната читателска аудитория. Точност може да се
постигне чрез намаляване на абстрактността на употребявана-
та лексика, чрез конкретност и терминологична пълнота.

В съдържателно отношение това означава в текста на рефера-
та да се представят фактите, основните аспекти на реферира-
ния обект и техните взаимодействия. Резултатите от експери-
менти например могат да се фиксират заедно с постановката на
проблема, изводите и препоръките. Изреждансто на списъка на
аспектите зависи от предметната област, читателския адрес и фун-
кционалното предназначение на документа. Фиксираната струк-
тура на текста на реферата е целесъобразно да се реализира с по-
мощта на взаимни връзки и информационни единици - лекси-
чески единици, определящи обекта, предмета, процеса и т.н.

Характеристиката релевантна акцентираност може да се
приеме като разкриване на лингвистичната структура и графи-
ческите средства на основната, най-релевантната информация
(Meizell, 1971).

Стабилността на изразните средства е нормализация и
стандартизация на лингвистичните характеристики (Анализ,
1999).

Към текстовете на реферата с оглед на тяхното предназначе-
ние някои автори посочват следните характерни особености:
пределна информативност, абстрактност и обобщеност на ин-
формацията, доказателственост и строга логическа последова-
телност на изложението и точност на изразяването. В тази връзка
на текста на реферата са присъщи:

> ясно формулирани твърдения;

> достатъчен брой факти за потвърждение на тези твърдения;

> убедителни аргументи;

> логични съждения - доводите, изводите, заключенията да

55

произтичат от тълкуването (анализа) на изследвания материал-
> открояване на логиката на причинно-следствсните връзки.
В текста на реферата е полезно да доминират разсъжденията
и описанието, а повествованието да бъде по-малко. Определя-
ща роля трябва да играе разсъждението, което се прави въз осно-
ва на описание на фактите и експерименталните данни, на дейст-
вията, на събитията, на стучкитс.

Основно изискване към реферата е той да отразява текста на
първичния документ обективно и точно. Затова характерни осо-
бености на информацията в реферата са обективността и точ-
ността. В реферата фактите трябва да се съобщават като обек-
тивно съществуващи; референтът да се стреми да осигури точ-
ното разбиране на поднесената информация.

От особено значение за реферата е неговата структура. Струк-
турата на реферата е в пряка връзка с предназначението и ха-
рактера на информацията. Предназначението на реферата да
предава знания, характерът на информацията в него да бъде
абстрактна и обобщена, изискват отчетлива структура; цялост-
ност и последователност на смисловите части, ясна връзка между
изреченията и абзаците, наличие на силни позиции в текста. С
тези изисквания е свързано и предпочитанието към определена
категория изразни езикови средства. За да притежава рефера-
тът най-голяма семантична адекватност, еквивалентност и ло-
гическа последователност са необходими съответни лексически
и граматико-стилистични средства.

Ако разгледаме лингвистичната структура на реферата, ще
установим, че тя се характеризира с неговите лексико-стилистич-
ни особености, а именно: голяма наситеност с терминология,
висока степен на вътрешностилова нормативност по отноше-
ние на синтаксиса, преобладаване на прости изречения, автосе-
мантичност на мнозинството изречения, разпространеност на
изброяванията, използване на определени средства за постига-
не на лаконичност на езика като абревиатури, непълни изрази и
др. Голям ефект за бързото възприемане на съдържанието на

56

Аерата се постига чрез прости завършени изречения, имащи
правилна граматическа форма.

Рефератът трябва да с написан на лаконичен литературен език

ой съблюдаване на приетите съкращения, обозначения, раз-
мерност, по възможност без абзаци и излишни уводни фрази от
юда на "Целта на настоящата работа е... "; "Авторът на
дадената статия разглежда... "; "По мнението на автора... ".
Краткост се постига чрез икономични структури на изречения-
та и използване на терминологична лексика.

Началото на реферата не трябва да повтаря заглавието на ра-
ботата. В реферата не трябва да има неясни формулировки или
изрази, пречещи за правилното разбиране на излагания въпрос,
и излишни думи, без които може да се мине. Следователно трябва
да се избягват сложни предиката и изречения. Рефератът не тряб-
ва да се насища с чужди термини, ако има еквиваленти на бъл-
гарски език. Термините играят голяма роля в реферата. В тях се
фиксират строго определени понятия и те позволяват с най-го-
ляма точност да се предаде съдържанието на първичния доку-
мент. Използването на термините като средство, изпълняващо
такъв род функции, способства за краткост при предаване на ин-
формацията. Рефератът се създава преди всичко за специалисти и
затова е оправдано и целесъобразно използването на голям брой
точни термини. Те правят реферата наситен, точен, лаконичен,
помагат за задълбоченото и еднозначно разбиране на неговото съ-
държание. Основа за терминологичната лексика служат понятия-
та, чиито термини са преписани от първичния документ.

Адекватност и еквивалентност се постигат по пътя на пра-
вилната употреба на точните термини.

В реферата трябва да се използва научна терминология, при-
ета в българската научна литература и в дадения отрасъл на
знанието. При ръвеждането в реферата на нови и малко извест-
ни в литературата термини те трябва да се обяснят, като при
първата им употреба в кръгли скоби да се даде оригиналното
им тълкуване. В текста на реферата следва строго да се съблю-

57

дава еднообразието на термините, размерите, условните обоз--
начения, съкращенията, символите и т. н. Мерните единици;
трябва да съответстват на БДС.

Географските наименования се дават с българска транскрип-,
ция, по образец, приет в атласите и географските пособия. AkoJ
в дадена страна има повече от един град със същото наименова-
ние, се дава и наименованието на административния район, към
който принадлежи градът. Например:Монтроз (САЩ, Илинойс),
Монтроз (САЩ, Колорадо) и Монтроз (САЩ, Пенсилвания).
Тези сведения се дават само ако играят роля по отношение на
текста на реферирания документ.

Наименованията на фирми, предприятия, железопътни линии,
марки и модели на машини се дават в оригинал, по възможност
без съкращения. Наименованието на фирмите, учрежденията и
т. н., написани с йероглифи, се допуска да се дадат в английска
транскрипция. Чуждестранните фирми се дават в оригинал, а
много известните в дадена област могат да се изписват в прие-
тата българска транскрипция.

Количествените числителни се препоръчва да се пишат с циф-
ри, а не с думи. Например: по 15 човека, на 2 часа...

Термините и терминологичните изрази, характерни за рефе-
рирания текст, се употребяват и в реферата. По този начин текстът
на реферата няма да се отличава от основния текст на документа.
Например: земеразделяне, възстановими земи. собственост вър-
ху земята, аграрна реформа.

Поради ограниченията в обема на реферата се допуска използ-
ването на съкращения.

За реферата са характерни следните морфологични особе-
ности:

У глаголни форми в 1 и 2 л. ед. ч. и мн. ч. не се препоръчвала
се използват, както и съответстващите им местоимении форми;

> задължително трябва да се употребява сегашно историческо
време с констативното си обобщено и абстрактно значение -
изучават се, изследва се, имат, разглеждат се;

58

> възвратните и страдателните глаголни форми могат да се
използват много широко - извършен е. осыцестйен е. отбеляз-
ват се, разглежда се.

По отношение на синтактичните средства може да се каже
следното. Със спецификата на научното мислене е свързана
широката употреба на изречения, които не насочват внимание-
то към извършителя, а към действието или признака на дейст-
вието - безлични, неопределено лични изречения, изречения със
страдателни глаголни форми, със съставни сказуеми, например:
Данните са събрани и обработени... Изводите се извличат
от... Когато се говори за... Разгръщането на мисълта в текста,
стремежът към по-голяма точност и яснота при максимално ико-
номично използване на езиковите средства обуславят предпо-
читанието към прости изречения с усложнена постройка - с ед-
нородни части, с обособени части и с вметнати изрази.

Усложнени синтактични конструкции се употребяват за пости-
гането на по-голяма информативност. Характерна е употребата
на обособени причастии изрази като: отбелязани са редица меж-
дународни конференции и симпозиуми, посветени на аналогич-
ни въпроси; извършват някои спомагателни операции,облекча-
ващи работата на текстолога.

Пример:

Електронноизчислителните машини в текстологнчните из-
следвания. Тодоров Ил. //Помощни исторически дисциплини, 1986,
т. 4. с 216-226 (бьлг.)

Разгледани са прилаганите досега опити за използването на ЕИМ в
текстологичните работи: отбелязани са редица международни конфе-
ренции и симпозиуми, посветени на аналогични въпроси, направен е
кратък обзор на съществуващата литература по този въпрос. Все още
това не е излязло от рамките на лабораторните изследвания, липсват
издания, осъществени посредством широкото прилагане на ЕИМ.
Поставя се въпросът относно каква част от работата на текстолога може
да бъде извършвана в бъдеще с помощта на ЕИМ. Подчертава се, че с
помощта на PC може да се извършват някои спомагателни операции,
облекчаващи работата на текстолога (изготвяне на универсален сво-

59

 

ден каталог на ръкописи или публикации, речник на езиковите особе-
ности на писатели, индекси и конкорданси на научни издания и пр.).
Отбелязва се недостатъчната ефективност на използването на PC при
специфичните текстологични изследвания (сравнение на източниците
на текста, установяване генсалогическите взаимоотношения на ръко-
писи, авторство на анонимни произведения или произведения, подпи-
сани с неизвестни псевдоними или инициали).

Използването на PC в текстологичните изследвания е перспективно.
Засега може да се говори само за частична автоматизация на процеса,
в който работата на ЕИМ ще се редува с компетентното участие на
текстолога и ще се направлява от него. Библ.23.

С. Л.

60

Глава 3

РЕФЕРАТЪТ - СЪКРАТЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ

НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ДОКУМЕНТА

И НЕГОВ ИНФОРМАЦИОНЕН МОДЕЛ.

СТРУКТУРА НА РЕФЕРАТА -

ЗАГЛАВНА, РЕФЕРАТИВНА

И СПРАВОЧНА ЧАСТ

3.1 Рефератът-информационен модел на първичния
документ

Рефератът представлява съкратено изложение на съдържани-
ето на документа и негов информационен модел. Той се съста-
вя по установен модел при спазването на определени стандар-
тизирани изисквания и се придружава от библиографско опи-
сание на реферирания документ. Допуска се да има и заглавие,
различно от заглавието на документа. Рефератът трябва да съ-
ответства на оригиналния първичен документ. Между основ-
ните елементи от съдържанието на първичния док^тиент и съ-
държанието на реферата съществува тясна връзка. Съдържани-
ето на първичния документ в реферата може да бъде представе-
но по различни начини - или във вид на последователност на
изложените в първичния документ мисли, или обобщено пред-
ставяне последователността на съдържанието. Във втория слу-
чай делът на текстуалното използване на първичния документ е
доста ограничен (Закономерности, 1962).

Има и трети начин на рефериране - когато се избират изрече-
ния от завършени смислови части и фрагменти от текста с раз-
лична степен на текстуално съвпадение с първичния документ.
Рефератът трябва да следва адекватно и възможно най-пълно
да предаде информацията, съдържаща се в документа. В рефе-

61

рата трябва да бъдат запазени отделните структурни елементи
на реферирания документ. Редица свойства на първичния доку-
мент в процеса на реферирането остават неизменни.

За процеса на рефериране е характерна и инвариантност на ин-
формацията по отношение на логическите преобразувания, извър-
швани при подготовката на реферата. При реферирането незави-
симо от степента на свиване семантичните свойства на информа-
цията остават инвариантни, неизменни (Подколцин, 1998).

Най-важните сведения трябва да се представят в самото нача-
ло на реферата. В добре съставения реферат началото допълва
и развива заглавието и заедно с това обхваща основната идея на
първичния документ.

Съкратеното изложение на съдържанието