Изисквания към заглавната част

В рамките на заглавната част на реферата могат да се предя-

78

_вят изисквания поотделно към елементите, които тя съдържа.
Така например основните изисквания към заглавието се свеж-
дат до осигуряване на съответствие със съдържанието или с
главната идея на първичния документ. Заглавието да е лаконич-
но, да притежава възможната максимална информативност, се-
мантична точност, простота и яснота. С необходимите семан-
тични и прагматични качества то трябва да привлича внимани-
ето на потребителите и заедно с това да осигурява възможност
за ръчно и автоматизирано търсене на първичните документи.
Необходимата семантичнд точност и информативност се постигат
за сметка на строг подбор на ключови термини, адекватни на съ-
държанието на първичния документ, свързани помежду си в съот-
ветен контекст. Например в заглавието "Статистическо изследва-
не на ядрото от списания за комплектуване на библиотечните фон-
дове" са показани три основни аспекта - предмет на изследване,
методите на изследване и неговото предназначение.

Заглавието също така може да включват няколко аспекта на
съдържанието, свързани с предмета на изследване и отнасящи
се или до начините за получаване на резултат, или до самия
резултат.

Резултатите от направени количествени анализи на заглавия
на първични документи в редица научни области показват, че
само около 50 % от тях отразяват основното смислово съдър-
жание на документа.

Практиката показва, че основната гледна точка на потребите-
ля по отношение на заглавието е, че то трябва да изпълнява
преди всичко сигнална и информативна функции.

По данни на американски изследователи в заглавието на до-
кументите се съдържат от 1 до 11 думи, в това число средно 4,83
значими думи, което представлява 15 % от общия брой значими
думи в информативния реферат и 18 % в индикативния реферат
(Caras, 1968).

Средният брой думи в заглавието може да се определи като
"числово ядро'-: По данни на посочените учени средният брой

79

думи в "числовото ядро" на статия е равен на 6, в дисертация -
на 7, в отчет за НИР - на 9. С други думи - приема се, че сред.
ният брой значими д\ми в статиите е равен на 4, в дисертации-
те - на 4, а в отчетите за НИР - на 5. Размерът на словесния
обем на заглавието зависи главно от вида на първичния доку-
мент, от областта на знанието, от езика на текста.

Ако рефератът се съставя на език, различен от езика на рефе-
рирания документ, заглавието на реферата се съставя задължи-
телно и на езика на реферата. Ако реферираният документ е на
английски език, а рефератът се съставя на български език, и
заглавието на реферата трябва да се напише на български език.

Рефератът може да има заглавие, различно от заглавието на ре-
ферирания документ. Допуска се да се състави ново заглавие на
реферата, ако заглавието на документа не отразява добре неговото
съдържание. Новото заглавие трябва да осигурява по-ефективно
търсене на документа при ползване на реферативните издания и
реферативните бази данни. При съставяне на ново заглавие на
реферата то трябва да съдържа предимно ключови думи, които
ясно и точно да отразяват съдържанието на документа.

Като правило заглавната част на реферата трябва да започва
със заглавието, а след него да се отразяват останалите елементи
от библиографското описание [bibliographic description, entry)
на реферирания документ.

Възможни са два варианта:

1. Ако реферираният документ е публикуван на български език
и неговото заглавие се използва като заглавие на реферата, това
заглавие се изпуска в библиографското описание, т. е. то се по-
явява само един път, и то като заглавие на реферата по следна-
та схема:

| Заглавие на реферата. Автор. Библиографско описание без заглавието на реферата

Пример:

Библиографията - обект на интерес п предмет на познанието /

80

Трейдер Ю.// Библиография. 1998. № 2. с 48-56.

2. Ако заглавието на реферата не съвпада със заглавието на ре-
Лерирания документ и когг.то доклтментите сп на чужд език, се дава
пълното библиографско описание след заглавието на реферата по
следната схема:

 Заглавие на реферата, различно от заглшнето на документа Заглавието на документа
Автор. Пълно библиогра(|«ко описание на реферирання документ. ______________________ |

Примери:

Телсработа н библиотеки. Teleworking and libraries / Deider
Clemens//FID News Bui!.- 1997-47, N=11-12, 284-288 p. англ.

Делова среда и затруднения при проникването на новата фир-
ма на пазара: доказателство от международни данни. Business
Environment and Firm Entry: Evidence from International Data, Leora
Klapper. Luc Laeven и Raghuram Rajan, World Bank
Policy Research Working Paper No.: 3232, March 3, 2004 (англ.)

Причините да се даде предимство на заглавието, а не на автора, са,
че реферати се правят на всички видове документи, но те са особено
необходими за научната и техническата литература. Там изследвания-
та обикновено са резултат от труда на големи научни колективи и пот-
ребителят се интересува предимно от институциите, в които са из-
вършени изследванията и работят авторите, или от новите теми, които
са разработили.

4.2 Изисквания към реферативната (основната) част

Реферативната (основната) част трябва да отразява:

1) обекта, т. е. темата, предмета, характера и целта на работата;

2) използваните методи - те се описват ако са нови или доста-
тъчно интересни;

3) постигнатите конкретни резултати - посочват се конкрет-
ните резултати, които имат значение и са важни за решаването
на практически задачи;

4) изводите, оценките, предложенията и други подобни, опи-
сани в реферирания документ;

81

5) областта на приложение.

При това основната част не трябва да се повтарят сведенията!
които се съдържат в заглавието и в библиографското описаний
на документа. Те трябва да се избягват. Добре е да се избягват?
излишните въвеждащи изрази, фрази, като например: авторъщ
на статията разглежда, изследва, описва...

Препоръчва се формули, таблици, илюстрации да се включг|
ват в реферата само ако без тях е невъзможно да се разкрие съ-|
държанието на документа, когато отразяват резултатите от из-jjj
вършената работа или облекчават възприемането на съдържа-i
нието на документа и съкращават неговия обем.

Фамилиите, наименованията на институциите, на изделията, "\
географските и собствените имена трябва да се изписват и щМ
сочват на езика на оригинала. Допуска се транскрибирането или, s
транслитерирането им, когато са на труднодостъпни езици.

Посочените по-горе изисквания се отнасят предимно за рефе- I
рата на научни документи, тъй като най-често това са рефери-
раните документи.

)

4.3. Изисквания към справочната част

Справочната част на реферата е от значение за неговото иден-
тифициране и към нейните елементи има определени изисква-
ния

ния.

реферативного списание.

Приема се, че ако е добавена буква към цифровата индекса-
ция на реферата, тя означава вида на документа: К - книга, П -
патент, С - стандарт, Рец. - рецензия, Дис. - дисертация, Деп. -
депозиран ръкопис, Ж - ново списание и т. н.

Например:

3.59.22. К. Лингвистика и методика. Сверлов В. С М., На-
ука, 1997. 321 с

3.59.645. П. Устройство за записване на информацията
[принтер, копирен или факс апарати] Watanabe Funuko. Japan