Дифузия на научните методи

Разглеждането на науката като самоорганизираща се относи-
телно самостоятелна система позволява структурата на всяка
научна дейност да се представи като диалектическо единство

162

на трите компонента, които намират отражение в рефератите:

> информация за фактите на изучавания обект - емпирични
знания, без чието натрупване е невъзможно самостоятелното
развитие на научната дейност;

> информация за специфични методи и свойства, с които се
оперира при изследването на обектите;

> теоретични знания, концепции и закони.

Понастоящем методите за изучаване на динамиката в разпрост-
ранение на основните научни методи са малко разработени и
най-вече се основават на експертни оценки на специалистите,
което не дава достоверни резултати. Перспективен подход за
създаване на необходими методики е информационният подход,
основан върху анализа на рефератите, отразяващи изследова-
телския процес.

Когато се разглежда въпросът за миграционните възможности
на методите като елемент от научното познание, не трябва да се
пренебрегва и значението на научните факти. Понятията и фак-
тите мигрират не само на теоретично равнище; те са неотменим
елемент от разпространението на научни подходи и принципи,
а понякога имат и напълно самостоятелно значение като инст-
рументи, отклоняващи се значително от теорията, в която са били
■ създадени. По рефератите на публикуваните материали можем
I да съдим за навлизането на редица т. нар. "несвойствени поня-
тия" от една област на науката в други области.

Характерна особеност на съвременните изследвания е взаи-
мопроникването и органическата взаимовръзка на конкретно-
научните, общите и диалектико-материалистическите методи на
познание. Изучаването на методите на научното изследване с
помощта на рефератите дава възможност да се облекчи проце-
сът на усвояване на използваните в науката методи, да се конт-
ролира правилността в действията на изследователите при при-
лагането на методите и спомага за разработването на нови ме-
тоди в науката.

163

 

Структура на фронта на научните изследвания

Количествената характеристика на тенденциите в развитието ^;
на дадено научно направление заема важно място в структурата
на съвременните науковедски изследвания. При това научната
дисциплина се разглежда като основна елементарна единица;'
на науката. Такъв анализ представлява особен интерес във връз-
ка с едновременното засилване на диференциацията и интегра-
цията на научните дисциплини.

Особенността на "зрелост" на дадена научна дисциплина е
постепенното намаляване на показателя "разсейване" на инфор-
мацията в различните издания и концентрацията й в "ядрени"
групи от издания и публикации, които основно определят глав-
ния път в развитието на науката. Същевременно е очевидно, че
в началото на новия етап от развитието на научното направле-
ние, свързано с необходимостта от привличане на идеи и мето-
ди от други области на знанието, показателят "разсейване" на
информацията може съществено да нараства за сметка на непро-
филни издания.

Определянето на индекса на междудисциплинност е доста пер-
спективно с оглед разкриване на закономерностите при фор-
миране и развитие на научното направление и неговите изсле-
дователски области.

Най-популярна понастоящем методика за изучаване разсей-
ването и концентрацията на информацията и рангового разпре-
деление на списанията е анализът на отражението на тази ин-
формация в реферативните издания (Mather, 1994).

Рефератите на публикациите най-точно отразяват динамика-
та във водещи направления на научните дисциплини и области
(Lienhart, 1997). Измененията там са детерминирани от хода на
изследователската дейност, която намира най-пряко отражение
в рефератите.Те показват начините, методите на изследване и
научните резултати. Разглеждани in toto, рефератите дават ясна
представа за дисциплините и направленията на изследване.

164

Научно-информационната ценност на публикуваните ма-
териали

Характерът на използването на научно-техническата литера-
тура от различните специалисти се изследва с помощта на раз-
нообразни методики. Контент-анализът на рефератите на пуб-
ликуваната научно-техническа литература дава достоверна и
обективна информация.

Общата картина за ценността на публикуваните материали
може да се представи по следния начин:

> материали с висока степен на ценност - те дават информа-
ция, необходима за стимулиране на нови идеи, за постановка
на нови изследвания;

> материали със средна степен на ценност - те влияят върху
качеството и сроковете за изпълнение на извършваните НИР;

> материали с ниска степен на ценност - те не оказват съ-
ществено влияние върху научноизследователския процес, а само
разширяват кръгозора на учения.

Между оценката за ценност на публикуваните материали и
честотата на обръщане към тях се наблюдава известен паралел.

Българските научни изследвания и постижения стават извест-
ни на световната научна общност само ако са публикувани в
списания, които се реферират. Нереферираните публикации не
са включени в научния информационен поток, документиран в
реферативните издания. И така се стига до извода, че с нерефе-
рирани научни публикации не може да се участва в спор за при-
оритет на научни приноси.

Издирването на научната публикация по реферативните из-
дания и БД има и това предимство, че може да се установи ре-
ферирането на една и съща работа в няколко различни рефера-
тивни списания и БД. Именно тези публикации с няколко рефе-
рата формират научната информация в междинните и гранич-
ните области на фундаменталните науки (Sper, 1983).

Реферативного издание и допълнителните справки по рефе-
ративните списания са необходима основа за изследване на

165

въпроса за отражението на българските научни приноси в све-
товната наука. Освен това те са необходима основа за изследва-
не на редица спорни въпроси в историята на науката у нас -
научни спорове между българските автори; първите български
публикации по дадена научна дисциплина; обективна, научна
оценка за творчеството на автори, включени в реферативного
издание; разграничаване на научните приноси на даден автор
(Арсенова, 2002).

Рефератът служи като средство за косвена оценка на научните
качества на дадена публикация. В реферативните издания и БД
се съдържат реферати само на най-важните трудове, които съ-
държат ценна научна информация. Следователно в тези изда-
ния информацията е подборна и нейните качества са оценени.

Броят на рефератите, поместени в реферативните издания и
БД, е примерно 60-70 % от всички публикации. С увеличаване-
то на количеството световна научна литература несъмнено ще
се увеличава и броят на рефератите.

В условията на световна компютърна мрежа можем да гово-
рим за наличие на две тенденции в развитието на реферативна-
та информация. От една страна - тенденция към увеличаване
броя на публикуваните реферати, а от друга - към повишаване
на тяхната информативност. За повишаване на информативност-
та и подобряване качеството на рефератите е необходимо:

> да се детайлизира описанието на използваната методика за
изследване на обектите и материалите; публикациите да се
илюстрират с графично изобразяване на схеми на проведените
експерименти;

> по-пълно да се излагат получените резултати, например чрез
посочване на структурните формули на неизвестни или малко
известни вещества;

> по-подробно да се излагст теоретическите положения, из-
водите и хипотезите на авторите на първичните документи, а
също така намеренията и перспективите за по-нататъшни из-
следвания;

166

> голямо внимание да се обръща на качеството на рефератите
на научните обзори.
Комуникационни особености на реферативните издания

В информатиката широко се провеждат изследвания на раз-
личните канали за научна комуникация. Обект на изследване
на формалните канали за комуникация са реферативните изда-
ния. Те са едни от най-важните източници и средство за научна
комуникация и в значителна степен обуславят структурата, вза-
имовръзката и особеностите при разпространение на информа-
цията. Статистическите изследвания на тези издания позволя-
ват да се правят изводи за закономерностите на формалните
канали за комуникация. В частност за световната система на
периодичните и продължаващи издания място има емпирически-
ят закон за експоненциалния ръст във времето на броя статии и
броя списания, законът на Бредфорд за разсейване на публика-
циите по изданията.

За уточняване на създадената ситуация в документалния по-
ток по дадена област се разглежда неговата структура, включ-
ваща такива видове източници като книги, статии от списания,
статии от непериодични сборници, описания на изобретения,
автореферата на дисертации, депозирани ръкописи, тезиси от
доклади и стандарти (Арсенова, 1989).

Анализът на рефератите в дадено издание в определена науч-
на област показва особеностите при формиране на потока и не-
говия обем както на националните, така и на чуждестранните
публикации. Структурата на информационния поток откроява
различни закономерности на научната комуникация, като напри-
мер достатъчния или недостатъчен брой периодични издания.

Тематическият анализ на публикациите от списанията позво-
лява да се характеризират съдържателно и целенасочено раз-
лични отраслови списания. Освен това в резултат от анализа
на тематиката в списанията е възможно да се установи какви
тематични направления преобладават във всяка страна.

Увеличаването на броя реферати в дадено направление може

167

да бъде апроксимирано по експоненциалната зависимост:

N^t^V*                                (26|

където N (t) е броят на рефератите във времето t,
L - параметър, равен на 0,11/год.
Увеличаването на броя списания може също така да се апрок-
симира с експоненциална зависимост:.

*Г_шЮ=й°Ц>,                                          (27)

където N_cn (t) е брой издания във време t,
g - параметър, равен на 0,081/год.

На фиг. 13 са показани илюстративно споменатите законо-
мерности.

фиг. 13. Увеличаване на размера на мзсива по нова тема

Фиг. 13. Увеличаване на размера на масива по нова тема

Рефератите в реферативните издания са ценен обобщаващ
източник за научната и изобретателската активност. Рефера-
тивните списания като източник за информация за патентите
доста точно и пълно отразяват ситуацията както с изобретения-
та, така и с приоритетните заявки. Наблюдаваните различни
насоки в тенденциите на рубриките при реферативните изда-

168

ния обясняват съществени закономерности в изобретателската
активност. Ако патентният псгок се вземе като част от общия
информационен поток, анализът на динамиката на изобретени-
ята в дадена област дава възможност да се изследва влиянието
на когнитивните и социално-икономическите фактори при ръста
на обема от знания (Arscnova, 2004).

Реферирането на описанията на изобретенията характеризи-
рат иновационния потенциал на различни страни. Броят на ре-
ферираните изобретения е не просто показател, а преди всичко
предпоставка към нововъведения.

Използването на реферативните издания дава възможност за
извършване на съпоставителен анализ на различни видове пуб-
ликации и за съпоставяне на различни видове научни и техни-
чески резултати. Чрез тези издания се получава ясна картина
при съпоставяне например на броя на изобретенията и броя на
научно-техническите резултати, публикувани в статии, моно-
графии, дисертации, стандарти и други, както и корелацията
между мястото в развитието на висши технологии, което заема
дадена страна, определено по броя на изобретенията, и мястото
им, получено с помощта на други методи.

На рефериране подлежат всички основни издания, в който и
да е отрасъл на науката и техниката и по съдържанието на ре-
фератите може да се съди за увеличаването на информацията в
съответните отрасли на знанието. Доколкото рефератите отра-
зяват най-новите сведения, те могат да се използват, без да се
прибягва до първичните документи при решаване Задачите на
прогнозирането.

Рефератът е пригоден за решаване на още една важна задача.
Той може да бъде използван за индексиране съдържанието на
текста на първичния документ, което съществено (от 2 до 4 пъти)
съкращава загубите на време и труд в сравнение със загубите за
изпълнение на тази работа непосредствено по първичния доку-
мент. Във връзка с това реферирането и индексирането следва
да се разглеждат като двуединен процес за разкриване на съ-

169

държанието на първичния документ. Тъй като реферирането
предшества индексирането, важно е, че в реферата намират от-
ражение тези ключови думи, които съставляват ядрото на тек-
ста на първичния документ.

170

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В съвременната информационна дейност се отделя голямо
внимание на различните форми за свиване на информацията
Най-разпространената форма на това свиване е рефератът. По
такъв начин до потребителя стигат основното съдържание и
изводите на документите. Ролята и значението на реферата и на
реферативните издания за научните изследвания са известни. В
продължение на повече от 150 години те разкриват световния
научен информационен поток.

Рефератите имат и ще имат предназначение на важно средст-
во за разпространяване и търсене на информация. Специални-
те изследвания показват, че когато за автоматизирано търсене
на информация се използват най-вече реферати, се постигат
много по-добри резултати, отколкото при търсене само по биб-
лиографски данни и ключови думи. Затова в електронните вер-
сии на някои традиционни библиографски издания като Index,
Medicus, Current Contents, Science Citation Index започват да се
включват авторски реферати (Dunn, 1983).

Рефератите на първичните документи се използват най-вече
за подбор на документи от световния документален поток, отго-
варящи на информационните потребности на потребителя; за
предварително запознаване със съдържанието на документа,
написан на чужд език или в качеството на средство за преодо-
ляване на езиковата бариера; за запознаване със съдържанието
на труднодостъпни източници и др.

Може да се каже, че рефератът отразява информационните
потребности на своето време. Затова знанията за неговите коре-
ни, причините за възникване, неговото развитие и еволюцията
на неговите форми, допринасят за изучаване на взаимодействи-
ята между научната и информационната дейност. Създаденият
труд е полезен като основа за задълбочено изучаване на проце-
сите при рефериране и разкриване възможностите на реферати-
те за извършване на научни изследвания. Предложената единна

171

концепция за реферирането не само обобщава целия натрупан
материал и постижения в неговото развитие за продължителен
исторически период, но и открива нови възможности и перс-
пективи.

172

ВЪПРОСИ
ЗА САМОСТОЯТЕЛНА ПРОВЕРКА

1. Дайте няколко определения на понятието "реферат",

2. В какво се състои разликата между информативните и ин-
дикативните реферати?

3. Дайте кратка характеристика на монографичен, своден, ас-
пектен и фрагментсн реферат.

4. Характеризирайте текстовите, анкетните и фрагментните
реферати.

 

5. В какво се състои разликата между кратки и разширени
реферати?

6. Какво представляват сводните аспектни реферати?

7. Какви реферати (информативни или индикативни) могат
да се използват от учените и специалистите като източници на
научна информация?

8. Ако в резултат на рефериране на научна статия е получен
реферат в обем 1200 печатни знака, това кратък или разширен
реферате?

9. Защо рефератът се нарича "информационен модел на рефе-
рирания документ"?

10. В какво се състои принципната разлика между анотация-
та и реферата?

11 От колко задължителни части се състои рефератът и кои

са те?

12 Към коя от задължителните части се отнася елементът език

на първичния документ"?

13. Колко са начините за записване на заглавната част на ре-
ферата?                                                                   '

14 Как рефератът изпълнява оценъчната си функция/

15. Какви по функционално предназначение са пристатийни-
те реферати?

16. Що е квазиреферат?

173

17. Какви етапи могат да се разграничат при реферирането?

18. Какви изисквания се предявяват към езика и стила на ре-
ферата?

19. Какви методи за рефериране познаване?

20. Кои са съдържателните и композиционните особености на
реферата?

21. Какви реферативни бази данни познавате?

22. Какви са функциите на реферата в научната комуника-
ция? Дайте им кратка характеристика

23. Характеризирайте функционалните особености на рефе-
ративните издания.

24. Как се проявява информативната функция на рефератив-
ните издания?

25. В какво се състои особеността на комуникативната функ-
ция на реферативните издания?

26. Дайте характеристика на справочната функция на рефе-
ративните издания.

27. В какво се състои същността н? кумулативната функция
на реферативните издания?

28. Как се реализира оценъчната функция на реферативните
издания?

29. Характеризирайте сигналната функция на реферативните
издания.

30. Съществува ли взаимовръзка между функциите на рефе-
рата или те се проявяват автономно?

31. Сравнете функционалните свойства на отделните рефера-
ти и реферативни издания.

32. Обяснете защо реферативните издания не изпълняват фун-
кцията индексиране.

33. Как се проявява взаимовръзката между информативната и
комуникативната функции на реферативните издания?

34. Кога и в коя страна е издадено първото реферативно спи-
сание?

35. От какво е обусловено разработването на научните основи

174

на реферирането?

36. Характеризирайте поаспектния метод за рефериране

37. В какво се състои същността на фасетнаю рефериране?

38. Дайте кратка характеристика на реферирането върху осно-
вата на логико-семантическия анализ.

39. На какво се основава информационно-класификационният
метод на рефериране?

40. Как се съотнасят сведенията от клас А и клас В при ин-
формационно-класификационното рефериране?

41. За какво са необходими сведения от клас С?

42. Защо сведенията от клас D могат да бъдат премахнати без
ущърб за съдържанието на реферата?

 

43. Дайте характеристика на формулата на реферата
Smax= (A+Ca)+(B+Cb)+D.

44. Характеризирайте формулата на реферата Smin=A.

 

45. В какво се състои същността на алгоритъма на информа-
ционно-класификационното рефериране?

46. В какво е сходството и различието между разглежданите
методики на рефериране?

47. Какъв вид е следният реферат?

Кулишев, С. Г. и Т. В. Девтерова. Функции документаль-
ных источников научной информации. //Научно-техническая
информация, 1987, cep.l, № 4, с. 18-23

Разглеждат се три групи функции, изпълнявани от докумен-
талните източници на научна информация: социални, контакт-
ни и вътрешнонаучни. Дава се кратка характеристика на съста-
ва на всяка група функции. Посочва се гледната точка на авто-
рите за структурата на обществен тезаурус. Библ. 22 назв.

48. Как трябва да се напише заглавието на реферата на бъл-
гарски език на книгата:,

Egghe, L. and Rousseau, R., Introduction to Informetries, Elsevier,
Amsterdam (1990), 412 p.

49. Посочете елементите на справочната част на следния ре-
ферат

175

97.03-04М5.961. Гепатит С как опасность для работников здра-
воохранения. Hepatitis С infection as an occupational hazard for
healthcare workers / Prakash Cham, Bhatia Rajesh, Kumari S.,
Verghese Т., Datta K.K. // J. Comrnun. Diseases. - 1995. - 27. № 4'
- С 272-274. - Англ.

Исследованы сыворотки 57 мед. работников из госпиталей г.
Дели, непосредственно не соприкасавшимися с лицами из групп
высокого риска в отношении гепатита С (подвергавшихся диа-
лизу, трансплантации органов, многократным гемотрансфузи-
ям). Маркеры гепатита В обнаружены не были, AT к вирусу гепа-
тита С методом ИФА были найдены в 4 (7%) проб. Этот показа-
тель оказался выше, чем при заражении от укола инфицирован-
ной иглой или в результате семейных контактов с больными хро-
ническим гепатитом С. Индия, Nat. Inst. Of Communicable diseases
22, Sham Nath Marg, Delhi-110054. Библ. 2.

списък <

НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

1 Анализ общих качеств рефератов к научным Статьям //РЖ
■Информатика", 1999, 1.59.231.

2. Авдеев, А. Организация реферата в формат на основе мето-
да поаспектного реферирования. //НТИ, сер.1, 1974, № 10, с.

3. Автоматизираное индексирование и реферирование доку-
ментов. //Итоги науки и техники, серия "Информатика" т 7
1983, 242 с.                                                               ' ' '

4. Арсенова, И. Исследование патентной литературы и патен-
тной активности в Болгарии: обзор за 1989-1995 //НТИ сер 1
1996, № 10, с. 25-30.

5. Арсенова, И. Продуктивност на учените от БАН- //Спйс на
БАН, 2002, кн. 2, с. 36-44.

6. Арсенова, И. Комплексен анализ на профилно научно спи-
сание.// Спис. на БАН, кн. 4, с. 80-86.

7. Арский, Ю., Р. Гиляревский, А. Черный. Инфосфера. М.
Наука, 1996, 504 с.

8. Астахова, Л. В. Библиографическое мышление в структуре
научного познания // Проблемы информационной культуры. М,
1996. Вып. 3.67 с.

9. Брискман, М., И. Бронштейн. Составление библиографи-
ческих пособий. М, Наука, 1964.125 с.

 

10. Брискман, М., В. Леонов. Современное состояние теории
и практики реферирования. // Науч. и технич. библиотеки СССР,
1976, №4 (146), с. 29-33.

11. БДС ISO 214:2002. Документация. Рефериране на публи-
кации и документация. 11 с.

12. БДС ISO 5122:2004. Документация. Страници с реферати
в продължаващите издания. 9 с.

13. Българският принос в математиката, физиката й химията
- 1889-1939. Рефератна библиография и количествено изелед-

177