Методи за рефериране на документи

ПРЕДГОВОР

Развитието на информационното общество е пряко свързано
с усъвършенстването на информационната дейност. Аналпти-
ко-синтетичното преработване на документалната информация
е един от основните елементи на тази дейност. Реферирането
придобива все по-голямо значение с разширяването на използ-
ването на новите информационни технологии, с навлизането
на информационните .мрежи от рода на Интернет и нап-вече с
нарастването на световния информационен поток. Принципите
на свиване на текста, както и теорията и практиката на рефери-
рането, привличат все повече вниманието на специалистите в
областта на библиотечната, библиографската и информацион-
ната и издателската дейност.

Традиционните начини за съставяне на реферати все повече
започват да се тждаят от формализация и автоматизация на
реферирането на документите. Сега на преден план излизат проб-
лемите на създаването и използването на рефератите, съдържащи
се в базите данни, автоматизираното извличане на ключови думи
от текста и съставяне на тяхна основа на реферати.

Във връзка с това основните цели, които са си поставили ав-
торите при написването на книгата, са следните:

^•да се предоставят достатъчно теоретични познания и прак-
тическа информация по проблемите на реферирането в област.
сравнително слабо позната, но с голямо приложение с навлиза-
нето на новите информационни технологии във всички сфери
на дейност;

>да представят реферирането в неговата пълнота, като се наб-
легне на общите въпроси и принципи, конто са от значение за
практическата работа;

>да се акцентира върху проблемите на реферирането, като се
покаже защо, кога, къде и как може да се набави реферативна
информация и как да се съставят различни видове реферати;

>да се посочат достатъчно причини за използване на рефери-

r-

рането в научната и практическата дейност.

В основата на книгата лежи стремежът да се проследят тен-
денциите в развитието на реферирането като вид информаци-
онна дейност, като се започне от интелектуалните начини за
свиване на текста на документите и се стигне до формализира-
не на методите и отразяване на опитите за създаване на автома-
тизирани системи за рефериране чрез използване на съвремен-
ни информационни технологии. Изложението на книгата е пред-
ставено в 10 отделни глави, които изясняват реферирането мно-
гоаспектно.

От авторите

Глава 1

РЕФЕРАТ- ВЪЗНИКВАНЕ,
ОПРЕДЕЛЕНИЕ II ФУНКЦИИ

1.1 Предпоставки за възникване и развитие на рефе-
рирането

Втората половина на XX в. се характеризира с развитие на
информационното общество, прилагането на нови информаци-
онни технологии и появата на информационен взрив. Обемът
на печатната научно-техническа продукция е огромен и се удво-
ява на всеки 10-15 години. Сега в света излизат повече от 100
хиляди научни списания и ежегодният прираст на литература-
та е над 600 млн. страници. Само в областта на научно-техни-
ческата литература за една минута се печатат 3 хиляди страни-
ци, голяма част от тях - на електронен вариант, достъпни в Ин-
тернет. Проблемът за усвояване на информацията е един от най-
важните на съвременния етап от развитието на човечеството.
тъй като хората използват едва 2-3 % от знанията, натрупани
през неговата хилядолетна история.

В един от нан-древните достигнали до нас образци на писме-
ността, в т. нар. египетски папирус на Прие има такива думи:
■'За нещастие светът сега не е такъв, какъвто беше по-рано. Все-
ки иска да пише книги..." Авторът на тези слова е живял преди
около 6 хиляди години. В друг също толкова древен текст от
Стария завет, съставен в Ш-Н в. пр. н. е., проповедникът се оп-
лаква: "И няма край по.чвата на нови книги." Още в тези далеч-
ни времена хората са предвидили тенденциите за нарастване на
информационния поток и възможността от появата на инфор-
мационна криза, чиито свидетели сме ние сега.

Според Фарадейн информационната криза е предизвикана не
толкова от ръста на броя на публикациите, колкото от нарасна-
лата необходимост специалистите да се ориентират в потока от

 

......

^шшшшщ

- - - - - __г ..

Таблица 1

Процентно съотношение на времето, използвано за четене от специалисти в различни научни области

документи, принадлежащи не само на собствената им, но и на
по-близки или по-далечни области (Farradanc, 1965).

Руският изследовател Марк Волински дава следните данни за
развитието на книгата:

XV в. - за половин век в света са отпечатани 30 хиляди раз-
лични книги;

XVI в. - 250 хиляди наименования на книги;

XIX в.- повече от 7 млн. наименования на книги;

XX в. - около 25 млн. наименования на книги (Кузнецов, 1983).
Населението на земята от 1750 до 1950 г. с нараснало три пъти,

а броят на книгите - повече от 800 пъти. По данни на ЮНЕСКО
световната книжна продукция за последните 20 години се е уве-
личила два пъти по броя на изданията и три пъти по тираж.

Ако през XVI в. основната роля в обмена на информация при-
надлежи на книгите, в края на XVIII в., характеризиращ се с
ускорени темпове на развитие на науката, книгите предават го-
ляма част от своите комуникативни функции на по-оператив-
ните форми за научна публикация - статиите. През XIX в. бро-
ят на статиите, станали единица за професионална научна ко-
муникация, нараства неимоверно много и това е основна при-
чина за пораждане на системата на реферирането. Може да се
направи аналогия, че тази роля, която през XIX в. изпълняват
статиите по отношение на книгите, вече се изпълнява от рефе-
ратите (Кулик, 1981).

Известният руски изследовател на книгата и четенето Н. А.
Рубакин пише, че в изкуството за работа с книгата има два проб-
лема: какво да се чете и как да се чете (Рубакин, 1975). В тази
връзка е изследван проблемът колко време на ден използват за
четене специалисти от различни научни области. Резултатите в
проценти от това изследване са показани в таблица 1.

В условията на информационен взрив и постоянно усложня-
ване на проблемите, които следва да се решават от специалистите
в различни области на знанието, едва ли може да се очаква зна-
чително увеличаване на времето за четене. А за да не се изоста-

10

ва и да не се пропуснат най-важните новости, изобретения и
открития, е необходимо специалистите да имат информация за
тях в преработен вид. Съвършено очевидно е, че без ориентири
и по-точно без реферати усвояването на такъв обем информа-
ция е просто невъзможно.

1.2 Възникване на реферата

Историческият аспект за изучаване на реферирането е много
важен за правилното разбиране както на същността на рефери-
рането, така и но всички процеси, свързани с него. Това произ-
тича от изискването всяко явление да се анализира в неговото
развитие. Затова изучаването на реферирането не може да ста-
не без изследване на особеностите на неговата еволюция.

Най-древните реферати, стигнали до нас, са написани на гли-
нени плочки в периода на шумерската цивилизация (3600 г.
пр.и.е.). В периода на гръцката цивилизация, когато се появя-
ват първите библиотеки с ръкописни книги на папнрусни сви-
тъци, реферирането се прилага за кратко описване съдържани-

11

ето на книгите. Описанието на фонда на Александрийската биб-
лиотека (JII-II в. пр.и.е.), където се съхраняват 500 хиляди па-
пирусни свитъци, е само 120 свитъка (Иванов, 1982).

Опити за рефериране имат място както в античността, така и в
средните векове, но се смята, че истинската история на реферира-
нето започва с издаването на първото научно реферативно списа-
ние на 5 януари 1665 г. в Париж - "Journal des savants" (Петкова.
1974). От тази година реферирането става важна част от система-
та на начните комуникации и както твърди Кол неон, "векът на
реферативните списания настъпва" (Collison, 1971).

Източниците на практическата рефератнвна дейност се зараж-
дат и получават своето развитие в бпблиотечно-бнблпографската
практика. Историята на реферирането дава примери за разно-
образие на рефериранитетекстове, ориентирани към определен
кръг от читатели. Реферирането е един от най-важните процеси
на аналитико-синтетичното преработване на информацията. То
е комплексен вид дейност, свързан с теорията на информация-
та, наукознанисто. психологията и лингвистиката. Понятието
рефериране първоначално се осмисля в рамките на библиотеч-
но-библиографските дисциплини. Характерно при това с не тол-
кова подчертаването на външните особености на подлежащия
на обработване документ, а преди всичко съдържанието на до-
кумента, неговите основни данни, факти и изводи.

Малкият тираж на ръкописните книги способства за развити-
ето на реферирането. През XII в., когато вместо папируси за-
почват да се използват пергаменти, възниква и терминът
"abstract" в смисъл на "реферат".

Първият известен сборник от реферати е "Библиотека" на
Фотий, създадена през IX в. във Византия. По това време във
Византия са в небивал разцвет науката и просвещението. Зато-
ва появата на "Библиотека" не е случайно. Произведението на
Фотий отговаря на информационните потребности на тогаваш-
ното общество.
Според Ссмсновкср "Библиотека" с сборник от реферати с

12

различен обем - от 3 до 2266 реда. когато рефератът е съпрово-
с извадки от произведенията. Рефератите са обединени в

нави, наречени "кодекси". Кодексът се състои от един или ня-
_к0 реферата. Рефератът включва сведения от едно или ня-
колко произведения (Ссмсновкср, 1983).

Тематиката на "Библиотека" е универсална. Тя включва све-
дения за произведения на философи, географи, зоолози, специ-
алисти по селско стопанство и медицина, съставители на реч-
ници и др. Универсалността на "Библиотека" отразява универ-
салността на науката и учените от Средновековието, което я
прави особено интересна за изучаване като резултат от научно-
информационната дейност. Библиографско описание има във
всички кодекси с изключение натри. То винаги е разположено в
началото на кодекса. Това свидетелства за наличието на определе-
на унификация в структурата на реферата, която напълно съответ-
ства на съвременните изисквания към него. Текстът на реферата у
Фотий включва голям набор от елементи: заглавие или аналити-
чен разпис на произведението, изложение на съдържанието, ха-
рактеристика и оценка на произведението, на стила и езика му,
забележки и сведения за автора, за заглавието, за различните изда-
ния, количествени характеристики и език на текста, сведения за
хронологичния обхват, структурата,- истинността, историята на
създаването и използването на произведението, за това на кого е
посветено, неговата връзка с други произведения, списък- на из-
ползваната литература и други данни за източниците, бмографскп
сведения за автора, посочване и характеристика на други негови
произведения, препоръки за читателското предназначение и из-
ползване на произведението и др.

Практическите нужди на обществото (мореплаване, военно
дело, артилерия, хидроенергетика и др.) издигат на преден план
задачата за разработване на основите на много науки като меха-
никата, астрономията, математиката, химията, биологията и т.
н. през XV-XVIJI в., които се смятат за първи период от разви-
тието на съвременната наука.Това е епохата на велики учени,

13

оказали огромно влияние върху развитието на науката (Леонар-
до да Винчи, Н. Коперник, Г. Галилей, Й. Кеплср, X. Хюйгснс,
И. Нютон, М. Ломоносов, Н. Лайбниц). Още по онова време е
известно, че Ломоносов с разработил организационна програ-
ма за съставяне на висококачествена реферативна информация,
за нейната пълнота, спстсматичност и оперативност (Михай-
лов, 1976).

С появата на книгопечатането реферирането започва да из-
пълнява функциите на масова комуникация. В първите научни
списания на френски, английски и немски език наред с публи-
куваните на оригинален език работи се включват и реферати на
книгите и статиите и на други езици. През XVIII в. се появяват
реферативните списания. Те също имат многогодишна история.
Броят на списанията и книгите, в които се публикуват научни
приноси още в края на XVIII и през първата половина на XIX
в.. е толкова голям, че тяхното непосредствено използване за
литературна справка става практически невъзможно. Създава-
нето на удобни източници на вторична информация е неизбеж-
но. В някои известни списания се появяват рубрики, проследя-
ващи систематично литературата в дадена област. Невъзмож-
ността обаче да се увеличава обемът на тези рубрики в научни-
те списания е една от причината за възникването на рефератив-
ните списания (Симон, 1968). Те поемат задачата да реферират
изчерпателно нарастващия брои научни списания, отнасящи се
към различните науки. Първото от тях вероятно е било
"Aufriehigc", излизащо в Германия от 1714 до I 717 г.

Смята се. че първите реферати у нас се появяват през 1906 г.
в "Летописи на Лекарския съюз в България". В това издание са
поместени реферати на 550 чужди научни статии. Едва през 30-
тс години на XX в. започва реферирането на годишника на Со-
фийския университет "Св. Климент Охридски"', на Физико-ма-
тематическия факултет, книги 1. 2 и 3, в които се публикуват
резултатите от научните изследвания в математиката, физика-
та, химията и естествената история (Българският принос, 1999).

14

В България реферирането бележи разцвет през периода 1953-
1990 г., когато в БАН излиза ""Рсфсративен бюлетин на науката"
за всички научни дисциплини. В него се реферпрат български и
чужди научни статии, доклади, съобщения от конференции,
симпозиуми, разработки и др.

15

Предпоставките за разцвета на реферирането могат да се обоб-
щят по следния начин. Прогресивно нараства обемът на науч-
ната литература. За учените става все по-трудно да следят но-
востите в развитието на науката. Научната периодика бележи
бурно увеличение. Всичко това създава условия за търсене на
изход за бързо и навременно информиране по актуалните проб-
леми на науката и техниката. Учените сами си създават необхо-
димия инструмент в лицето на реферативните списания за из-
лизане от почти безизходното положение на информационна не-
задоволсност. Броят на реферативните издания непрекъснато
расте. На фиг. 1 е показан ръстът на издаваните в света рефера-
тивни издания, чийто брой надхвърля 3000 към 2000 г.

Теорията и методологията на реферирането продължава да се
развива и придобива първостепенно значение за информационна-
та, библиографската и библиотечната дейност.

1.3 Определение на понятието "реферат"

В съвременната литература по теория и практика на рефери-
рането съществуват множество дефиниции на понятието "ре-
ферат'. Все още няма еднозначно определение както на терми-
на "рефериране"; така и на термина "реферат". Причината за
това е комплексният характер на задачите, поставени в изслед-
ванията на този информационен продукт.

При тълкуването на термина "рефериране" (abstracting) се
използват знанията от различни науки - лексикология, стилисти-
ка, терминолексика и т.н. Използват се и различни подходи при
тълкуването на понятието "рефериране". Семантичната вмести-
мост на тези определения зависи от броя най-важни признаци,
които различните автори смятат необходими и достатъчни за
разкриване на понятието "реферат"'. Към тях се отнасят такива
признаци като обем, семантично съответствие на първичния
документ, структура на реферата и на неговата текстова част.
функционална насоченост на стила на изложението (Жданова.
1967). Част от авторите съсредоточава своя интерес върху фор-
мални, несъдържателни признаци като чисто нормативните ка-
тегории - размер на текста на вторичния документ, формата на
неговото построяване, прилагане на транскрипция и трансли-
терация и др. В много случаи не се набляга на съдържателната
страна и на природата на реферирането. Вариантността на де-
финициите на понятието реферат в научната литература се
обяснява и с това, че с усъвършенстването на информационни-
те технологии протича преразглеждане на различните инфор-
мационно-комуникативни функции на реферата във връзка с из-
менението на информационните потребности на обществото.
В същото време се наблюдава разнообразие от синоними в

16

употребяването му за означаване на понятието "реферат": ре-
зюме, извлечение, екстракт, съкращение, чиито английски ек-
виваленти могат да бъдат представени по следния начин:
abridgment, brief, condensation, digest, review , synopsis (Жанры,

1983)°

Рефератът (от лат. refere- предавам, правя съобщение, док-
ладвам) представлява съкратено изложение на съдържанието на
реферирания документ: книга, статия, дисертация и др. В срав-
нение с анотацията рефератът дава по-пълна представа за същ-
ността на въпроса, който се разглежда в документа (Жданова.
1966).

В "Терминологичен речник по информатика"' ("Терминологи-
ческий словарь по информатике") се предлагат следните тер-
минологични тълкувания на понятията "рефериране"' и "ре-
ферат": "Рефератът" е кратко изложение на основното съдър-
жание на документа с посочване на предмета, методиката на
изследване и получените основни резултати; "Реферирането"
е процес на анализ, на първичния документ и съставяне на ре-
ферат"'(Терминологический, 1976). Като еквиваленти се пред-
лагат термините на немски, руски и други езици, съответно: ре-
ферат (на български); Referat (на немски); реферат (на.руски);
рефериране (на български); Refcricrung (на немски); рефери-
рование (на руски).

Своя дефиниция дава Потър, който определя реферата като
'"документ, в който се излагат изводите, съдържащи се в пър-
вичния докумен.⁷' (Potter, 1958).

В тълкуването на понятието "реферат" Накаи откроява след-
ните елементи: обект на изследването, постигнати резултати, ме-
тоди, условия, осигуряващи резултатите (Revue, 1958).

Според американските изследователи Борко, Четман и Мак
(Borko, 1963) рефератът е резюме или кратко изложение на пуб-
ликацията, включващо точни библиографски данни. Те смятат,
че на това определение съответстват термините Abstract, Analyse,
Referat.

17

Кобланс обаче смята, че рефератът е концентрирано предста-
вяне на основното съдържание на по-обширен материал, изла-
гане на смисъла на публикацията с най-малко думи, свиване на
текста със съхраняване на основния смисъл и цялостност на
оригинала (Coblance, 1962).

Хр. Трснков дава следното определение на понятието "рефе-
рат": "Кратка информация за крайния резултат от едно изслед-
ване, появило се в печатен или ръкописен вид" (Тренков, 1958)

Международната организация по стандартизация (ISO) - Тех-
нически комитет по документация 46, издава през 1961 г. пре-
поръка R 214/1961, озаглавена "Реферат и синопсис': В този
документ рефератът се третира като кратко съдържание на ста-
тия или друта публикация, издадено независимо от нея и включ-
ващо нейното библиографско описание. Рефератът обикновено
се съставя не от самия автор, а от друго лице, наречено рефе-
рент. По-късно, през 1976 г. ISO разработва и публикува след-
ния международен стандарт 1SO2 14:1976 Documentation -
Abstracts for publication and documentations, чисто съдържание
не е променено и до днес. Този стандарт е въведен и в България
чрез БДС ISO 214:2004. Реферат на публикации и документа-
ция. Съгласно него рефератът се дефинира като съкратено из-
ложение на съдържанието на документа или на негова част, ко-
ето включва основните фактически данни и изводи и насочва
вниманието върху новите сведения. Следователно от казаното
дотук можем да заключим, че рефератът е вторичен продукт,
кратко излагащ съдържанието на първичния документ, даващ
възможност на потребителя да определи целесъобразността от
запознаването с реферирания документ, а в много случаи дори
да го замести.

Функции на реферата

В системата на съвременните информационни комуникации
функциите на реферата са многостранни. Той изпълнява роля-

18

та на основна информационно-комуникационна единица, кое-
то се обуславя от неговите потребителски свойства. Той трябва
да облекчава избора на необходимите първични документи; да
предоставя информация на специалистите, които не се нуждаят
от подробни данни, заменяйки първичния документ; да улесня-
ва и ускорява подготовката на информационните издания и да
създава информационни масиви в различните информационни
системи: да помага за преодоляването на езиковата бариера при
работа е първичните документи.

Според Горкова рефератът се характеризира с най-голяма ин-
формативност при разкриване на съдържанието на първичния
документ (Горькова, 1974). Както посочва Weil, използването
на реферата при търсенето на текуща или ретроспективна ин-.
формация може да икономиса до 90 % от времето, необходи-
мо за ползване на първичния документ (Weil, 1979). Формата
на представяне на информацията в реферата е удобна за продъл-
жително съхраняване във фондовете на справочно-информацион-
нитс служби и информационно-търссщитс системи, оперативното
въвеждане, ефективното обработване и икономичното използване
в компютърните системи (Кулик, 1981; Соловьев, 1981: Горькова,
1987). Смята се, че в някои случаи рефератът може да замени пър-
вичния документ. Такива са например случаите, когато необходи-
мата на потребителя информация се отнася не към основната тема,
а към близки въпроси, ако първичният документ е публикуван в
ограничен тираж или на ч^ткд език, преводът от който с много
труден.

Рефератът е многофункционален вторичен продукти негови-
те функции могат да бъдат обединени в три групи: а) социални;
б) контактни и в) вътрешнонаучни (Кулишев, 1987).

Социалните функции са тези основни функции, които рефе-
ратът изпълнява при осигуряването на различните потребности
на обществото от информация. Най-значимата и по същество
ключова функция на реферата в професионалната комуника-
ция е информационната. Нейното изпълнение става възможно

19

преди всичко защото рефератът включва основното съдържа-
ние на първичния документ, като го разкрива цялостно и пъл-
но. Освен това той излага съдържанието понякога толкова под-
робно, особено ако е разширен реферат, че може да замени пър-
вичния документ. Рефератът служи като средство за разпрост-
ранение на информация за новите постижения във всички об-
ласти на науката и техниката. Използвайки реферата, потреби-
телят на информация има възможност да следи за най-новите
постижения както в своята, така и в съседни области. Семан-
тичната наситеност на тази характеристика определя степента
на реализация на информационната функция. Идеален е случа-
ят, когато рефератът се явява като семантичен, адекватен пред-
ставител на текста на първичния документ, т. е. позволява на
потребителя да получи релевантна информация или да си напра-
ви извод налага ли се да ползва първичния документ. В тази
роля рефератът изпълнява успешно информационната си функ-
ция. Рефератът също така е важно средство за разпространение
на фактографска информация и е неин източник (Конюшко,
1993).

Рефератът изпълнява и индикативна функция, като посочва
съществуването, наличието на съответен документ. Рефератът
се явява като предварителен представител на оригинала, сигна-
лизиращ за необходимостта от ползване на пълния текст на пър-
вичния документ. По този начин рефератът реализира индика-
тивната си функция. Към тази функция логично се присъеди-
няват сигналната и адресната функции (Кулишев, 1987).

Чрез съобщаването за наличието на определен документ ре-
фератът играе сигнална функция. Тази функция е свързана и
със сроковете на подготовката на рефератите. Тя се проявява
преди всичко в представянето на нова, ценна и полезна факто-
графска информация, която се съдържа в първичния документ.
Тук трябва да отбележим, че степента на новост при процеса на
аналитико-синтетичната преработка на информацията е доста-
тъчно условна и се свързва с въпросите дали съществуват по-

добни сведения, доколко са известни те на потребителя на ин-
формация, влезли ли са в оборот. Затова на практика просто се
излага съдържанието на първичния документ.

Под сигнална информация е прието да се разбира библиог-
рафската информация, необходима за идентифициране, оцен-
ка, препоръка на документите, но в тази връзка може да се каже,
че функциите на библиографското описание и на реферата се
пресичат. Не трябва обаче да се идентифицира сигналната функ-
ция в професионалната комуникация с библиографското опи-
сание и реферата. Рефератът се отличава със значително по-
голяма информативност от библиографското описание.

Адресната функция на реферата се изразява в посочването
на точния адрес или местонахождението на даден първичен до-
кумент. Тази функция дава възможност на потребителя да на-
мери първичния документ, а също така по негово желание да
осъществи информационна връзка с автора на този документ.

Важна функция в професионалната комуникация е оценъчна-
та. Тя има косвен характер и се проявява преди всичко при
подбора на документите за рефериране. На рефериране се под-
лагат не всички документи, а само тези, които съдържат ценна
социална информация. Оценката се проявява и при аналитико-
синтетичното преработване на документите, например при пре-
вода на заглавието. Ако то е достатъчно информативно, остава
същото, но в противен случай се променя, като се заменя с по-
информативно и смислово натоварено заглавие, което най-точ-
но да предава съдържанието на първичния документ. Резултат
от оценката на първичния документ е и обемът на реферата.
Той се определя преди всичко от съдържанието на документа,
количеството сведения и тяхната социална значимост. Ако пър-
вичният документ по своето съдържание е актуален, има науч-
на новост, обемът на реферата ще е максимален. Ако обаче до-
кументът съдържа добре известна информация, достатъчно е
да се ограничи нейното предаване в няколко ключови изрече-
ния. Оценъчната функция се проявява и в структурните компо-

нснти на рефератите. Тя се проявява по следния начин:

1) при подбора за рефериране на първичния документ;

2) при превода на заглавието или ново заглавие:

3) в обема на реферата:

4) в структурата на реферата.

Контактните функции са тези. които се изпълняват в ре-
зултат от непосредственото въздействие на съдържанието на
реферата върху читателите и се реализират в процеса на раз-
пространението и обмена на информация, способстват за прео-
доляване на езикови и Други бариери. Към тях могат да се отне-
сат търсещата, справочната, ориентиращата и др. (Кули-
шсв.1987).

Доколкото извличаната от реферата информация представля-
ва справочен интерес, той може да се разглежда и като елемент
от система за търсене на информация. Като такъв той изпълня-
ва търсеща функция. При осъществяването на тази функция
рефератът служи като търсен образ на първичния документ.

Използвайки реферата, потребителят осъществява непосред-
ствено търсене на необходимата му информация. В това се проя-
вява освен търсещата функция на реферата и справочната му
функция. Всеки реферат задължително има справочна част. По
такъв начин потребителят винаги може да получи информация за
броя на илюстрациите, таблиците, библиографията и т. н.

В системата на научно-техническата литература рефератът
дава най-вече фактически сведения, характеризиращи явления-
та, събитията, процесите, различните изделия, продукти и услу-
ги. В такива случаи рефератът изпълнява предимно справочна
функция.

Тясно свързана със справочната е ориентиращата функция
на реферата. Тя позволява на читателя да се ориентира в пото-
ците информация и да намери тази, която му с необходима.

Познавателната функция е свързана с процеса на възприе-
мане на научната информация, съдържаща се в реферата, и е
особено важен компонент на познавателния процес.

Обучаващата функция е тясно свързана с процесите на обу-
чение, при които потребителят получава ново знание.

Евристичната функция е тази, която стимулира научното
мислене.

Практическата функция се изпълнява от реферата, когато с
негова помощ се намират пътищата и вариантите за решаване-
то на практически проблеми.

Вътрешионаучните функции на реферата са тези, конто се
изпълняват от реферата като материална форма за съществува-
не на научното знание.

Като средство за преодоляване на езиковата бариера и спо-
собстващо за реализиране на научната комуникация в между-
народен мащаб рефератът изпълнява комуникативната си фун-
кция. Съдържащата се в реферата информация става връзката
между автора на първичния документ и участниците в процеса
на неговата аналитико-синтстична обработка. Това обаче е само
началото на комуникативните операции, понеже впоследствие
рефератът постъпва при потребителя - основния субект на ко-
муникацията. В професионалната комуникация функционира-
нето на реферата представлява двуединна дейност, която включ-
ва не само процеса на производство на информация и знания,
но е и тясно свързана с процеса на потребление. Рефератът из-
пълнява в случая ролята на посредник в общуването на хората.
Той е един от опосредстванитс канали за професионална кому-
никация. Особено рефератите на чуждестранните документи
способстват за установяване на интернационални връзки меж-
ду участниците в комуникациите. Публикуването на реферати-
те позволява на потребителите да се запознаят със съдържанието
на новите документи независимо от езика на тяхното издаване.
Комуникативността се проявява и реализира по различни направ-
ления, основното от които е съдържателното. Подборът на доку-
ментите, формата на подаването на материала се осъществява, като
се спазват особеностите на потребителите, равнището на тяхното
образование, професионална подготовка и др.

23

Като средство за предаване във времето на информация за нали-
чието на знание рефератът изпълнява мнемонични функции.

Важна функция на реферата в професионалната комуника-
ция е кумулативната. Кумулативната функция е тази, чрез ко-
ято се обединява съвкупност от текстове на дадени документи
за по-лесното им възприемане. Това е необикновено ценно ка-
чество, благодарение на което основното съдържание на мно-
жество най-различни първични документи се концентрира и
представя във форма, удобна за възприемане. Акумулацията на
информацията в рефератите има и Други положителни страни.
Тя способства за преодоляването на межд) езиковата бариера.

Типологичните свойства на реферата - висока информатив-
ност, краткост, удобство на зрителното възприемане, позволя-
ват успешното изпълнение на изброените функции както в тра-
диционните (реферативни списания, реферативни картотеки и
др.), така и в автоматизираните информационни системи.

Глава 2
РЕФЕРИРАНЕТО-ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС

НА ПРЕРАБОТВАНЕ

НА ИНФОРМАЦИЯТА.

ПРОЦЕДУРИ ПО СЪСТАВЯНЕ

НА РЕФЕРАТА

2.1 Реферирането като творчески процес

Реферирането е интелектуален творчески процес, включващ
осмислянето, аналитико-синтстичното преработване на инфор-
мацията и създаването на нов продукт - реферат, който прите-
жава специфична езиково-стилнетична форма (Леонов, 1975).

Съставянето на реферата се отнася към процеса на опосред-
ственото познание на предметите, явленията и събитията. Към
необходимите логически операции при съставянето на рефера-
та се включва абстрахирането, изразяващо се в разкриване на
съществените признаци, свойства, връзки на предмета. В хода
на логическите преобразувания съставителят на реферата уточ-
нява, конкретизира основните понятия и намира по-обемни, в
които включва редицата по-малки по обем понятия. Анализът
на целия текст чрез прилагане на дедуктивния подход позволя-
ва на референта по-задълбочено да изследва единичните пред-
мети, явления и събития.

Изборът на логическите форми трябва да се подчинява на общи-
те изисквания на формалната логика, изучаваща единиците на
мисленето (понятия, съждения), връзките между тях, както и раз-
личните интелектуални операции от гледна точка на формалната
коректност. Игнорирането на законите на логиката при съставяне-
то на реферата води до това, че той се лишава от най-необходимо-
то качество - доказателствеността (Демидова, 1998).

Реферирането е резултат от анализа на документа и синтеза

 

24

25

на ценната информация, разкрита в резултат на анализа. Ана-
лизът и синтезът са две взаимно свързани страни на творческия
процес на реферирането. Те са процеси на мисленето или фак-
тическото разлагане на текста на документа на съставните му
части (подтекстове) и пресъздаване на целия текст от неговите
отделни части.

Логическият анализ се състои в мисленото разчленяване на тек-
ста на документа, подлежащ на рефериране, на съставните му части
и с метод за получаване на нови знания (Всйзе, 1978). Разчленява-
нето на цялостния текст на съставните му части позволява да се
разкрие строежът му, неговата структура, да се отдели съществе-
ното от несъщественото, сложността на темета да се сведе до просто
изложение. Анализът обаче довежда само до разкриване на същ-
ността на текста, която още не с свързана е конкретни<